Тогава какво?
Баба ми беше великолепен човек, тя ме научи как да играя играта Монопол. Тя разбираше, че името на играта означава да придобиваш. Тя трупаше всичко, което можеше, и впоследствие ставаше господар на игралната дъска. И после винаги ми казваше едно и също нещо. Тя ме поглеждаше и казваше:
- Един ден ще се научиш как се играе.
Едно лято играх Монопол почти всеки ден от сутрин до вечер и тогава разбрах как се играе играта. Стигнах до извода, че единственият начин да победиш е да се отдадеш изцяло на заграбването. Стигнах до извода, че парите и имуществото… така се бележат точки.
До края на онова лято бях станал по-безскрупулен от баба си. Ако се наложеше, бях готов да наруша правилата, за да спечеля… И онази есен седнахме с нея да играем. Отнех всичкото й имущество. Гледах я как дава последния си долар и напуска в пълно поражение. И тогава тя ме научи на още едно нещо. И тогава тя каза:
- Сега всичко се връща обратно в кутията. Всички тези къщи и хотели. Всички гари, водоснабдяването и електроснабдяването… Всички имоти и всичките пари… сега се връщат обратно в кутията. Нищо от това не беше твое наистина. Просто се развълнува заради играта. Но тя се играе много преди ти да започнеш да играеш и ще е тук много след като си отидеш – играчите идват и си отиват. Къщи и коли… имоти и дрехи… даже и тялото ти.
Всичко, което завзема, натрупам и консумирам, ще се върне обратно в кутията и ще го загубя. Затова трябва да се запитате, когато най-накрая получите мечтаната работа, когато направите най-изгодната сделка, когато си купите най-луксозния дом, когато сте си осигурили финансова стабилност и сте се изкачили по стълбата на успеха до възможно най-високото стъпало… И когато тръпката вече я няма, защото тя непременно ще изчезне…
тогава какво?
Източник: Zeitgeist Moving Forward
Всеки прави личен избор за това дали да стане слуга на дявола.
От играта няма смисъл, ако не играеш, за да спечелиш! – това ми казва всеки път един приятел! Ако не преследваш мечтаната работа, ако не се стремиш да построиш красив и уютен дом, ако не катериш стълбата на успеха, ако я няма динамиката на живота, то… жив ли си наистина?
Затова трябва да си с високи и трудни за достигане мечти… по-приятното не е, когато си си изпълнил мечтата, а докато я изпълняваш… даже може да се каже, че ти е най-неприятно, когато си изпълниш мечтата, защото ти се струва, че вече няма смисъл в съществуването ти… същото се случва и когато гледаш някой интересен за теб филм… свърши ли, ти си разбит и жадуваш за още… предпочитам цял живот да не си изпълня мечтата, но през целия този живот да съм се стремял към това да я изпълня…