Литературен анализ на творбата “Черни котараци” на Миленита

Най-сетне успях да дешифрирам посланието на лирическата героиня в песента на Миленита – “Черни котараци”.

Алелуя, дайте ми Нобелова награда!

Така прекрасната млада дама дава конкретни примери от личния си живот, завоалирайки мъжете в живота си с образите на мъжки екземпляри от семейство котки, като например “двойчица сиамци”, визирайки двама млади джентълмени, които открито чрез спонтанните си мускулни действия в такт с музиката са опитали да спечелят вниманието й по леко първичен и недвусмислен начин.

Също така в творбата се споменава “рижата опашка”, която несъмнено отново е джентълмен, който проявява интерес към особата й, като я кани на чашка, но бива отблъснат под предтекст, че тя е изморена и има неотложни задължения рано на другата сутрин.

Във финалния куплет на творбата тя най-сетне разкрива себе си пред аудиторията като кучка, a по-конкретно разкриващият елемент е менюто й за вечеря, което не е присъщо на домашните котки,  я представя като такава (както и излайването на Юлиян Вергов в края на музикалното произведение). Можем да добавим също така и леко арогантното и поведения спрямо лирическия герой демонстрирайки надмощие по време на целия клип:

“Сбогом котараци, чао отбор юнаци,

щом си влязъл в хола, чака ме пържола”

Добавяйки и непрякото значение, което хората внасят в женския екземпляр на кучето, накратко… направо им такова таковата по доста такован начин.

Евала, Миленита. Евала, писе.

Поздрави,
tsvetkoff

« Толкова ли е трудно да живеем нормално?

Всичко е въпрос на мотивация… »