Блогът на Tsvetkoff

Цветница, празник на цветята

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Пак за здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите — с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения. Ще черпим…

• Иглика
• Божура
• Виолета, Върба, Върбан, Върбинка
• Гергин(а), Гроздан(к)а
• Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а)
• Жасмина
• Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка)
• Ива, Иглика
• Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка , Камен
• Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина
• Маргарита, Магнолия, Малина
• Невен(а)
• Петуния
• Ралица
• Смилян(а)
• Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка)
• Фидан(к)а
• Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко
• Череша
• Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.
• Елица (идва от Ела)

Традиции

Цветница, Цветна неделя, Вая, Куклинден – неделята преди Великден е празник на цветята и на този ден завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на Връбница на мегдана моми и ергени за полседен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено.

На Връбница участвалите в Лазаруването моми отиват на реката (на чешма или кладенец) и пускат по течението на водата приготвените венчета от върба. В Северозападна България и на отделни места в Тракия всяка мома пригитвя специален обреден хляб-кукла, със залък от който се кумичи (използва се за белег при избор на кумицата). В някои села на Карнобатско кумиченето става с ладийки от царевични листа. Чието венче, залък, ладийка или друг белег излезе най-напред по течението на водата, тази мома става кумица, кръстница. Тя повежда към своята къща моминското хоро. В дома на кумицата се слага обща трапеза. След гостуването момите говеят на кумицата до Великден, а на този ден всяка лазарка отива у тях с боядисани яйца и специален обреден хляб. Тук комицата ги освобождава от говеенето. Всички моменти от обичая Кумичене се придружават от съответните обредни песни, в които преобладават мотивите за качествата на моми и ергени, за любовта между тях, за предстояща женитба. Според народното поверие, девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде похитена от змей. Тя вече има право да се моми, да очаква сватове и да се ожени

Вярно, че е copy-paste ама няма време… отивам да празнувам!

Информация: Wikipedia