Да поиграем на…

Здравейте,

днес е един много хубав ден, защото искам да ви запозная с Мария. Тя е много специален човек за мен, защото ми е първата… гост-авторка в блога и е подготвила една много любопитна статия. Аз лично много се забавлявах и се надяваме и на вас да ви хареса.

P.S. Мария също има много хубав блог, който чета. Можете да го намерите на адрес shhuus.wordpress.com. Също така можете да намерите нейни статии в arogantni.com/author/shhuus

От тук нататък е тя.

***

Кои бяха любимите ви детски игри? „Криеница“, „Гоненица“, „К’во ти е изгодно“, „Стражари и апаши“… Толкова много разнообразни игри, които присъстваха в нашето ежедневие като деца, но ние и до ден днешен не сме спрели да ги играем! И сега ще докажа това.

Еквивалентът на „Криеницата” днес е, когато момичето което сте забили преди три вечери в дискотеката, не спира да ви звъни, а вие си изключвате телефона и изчезвате от лицето на земята. Недай си боже да е запомнила адреса ви и да ви тормози на вратата. В такъв случай е хубаво да имате шпионка, ако искате да спечелите играта.

А „Гоненицата”? Отново имаме един мъж и една жена. Да речем мъжа е заинтересован от дамата, но тя нещо се дърпа. И така започва една гонитба приличаща на „котка и мишка“. Не винаги мъжа успява да хване жената, но доста често и това се случва. Зависи много от жокерите, които ще изкара той.

Третото ми попадение е любимата на мен игра „К’во ти е изгодно” или също толкова известната „Подаръци”. Помните ли как се нареждахме в една редичка и си подшушвахме имена на хора от противоположния пол. След това „Дядо Коледа” ни казваше да идем при подаръка си и да направим нещо с него. Ами представете си следната ситуаци: отново  имаме ситуация в дискотека. Наредена една маса девойки и една маса младежи и се гледат и се свалят и си подшушват и накрая всеки си тръгва с „подаръка“ си.

„Счупения телефон” при възрастните се играе като имаш връзка. Пропуснете ли умишлено някое важно събитие, на което не сте искали да присъствате, веднага се оправдавате с непредаденото точно послание.

„Кралю, порталю отвори порти, порти широки” е доста сексуална игра в по късен етап от живота. И доста нашумяла. Всъщност винаги е кралица, понякога жаба, и не се отварят порти а разни анатомични крайници.

Отново дискотека, отново сме в играта. Отново имаме изменение в сексуален аспект. Този път е „Сляпа баба”. Харесваме си някое момиче на сляпо и се надяваме сутринта без грим да не е крокодил!

„Настъпванката” вече не е да се настъпвате с подскоци, а словестна битка с конкуренцията. Вадим си най – черните ризи и настъпваме противника. Опитваме се да излезем победител, но всъщност тук печели, този който си мълчи. Защото за него ще има най малко мръсно пране.

Играта „Пиян морков” я играем всяка петък вечер след стабилен запой. За нея няма нужда да казвам каквото и да било, тя е позната всекиму.

Следващата в списъка ми е „Магаре”… Кой мъж не се прави на магаре пред хубава жена за да я спечели за вечерта?!

Мъже, спомняте ли си, когато крадяхте лаковете на майките си, за да лакирате количките си и да си джъткате по прашната земя? Сега не правите ли същото? Разбира се преди целта е да впечатлите другарчето си, а сега се опитвате да се харесате на… всеки.

Чудя се, коя игра забравям?

Мария

Ако статията на Мария ти е харесала можеш да я подкрепиш,

като гласуваш за нея в svejo.net

Винаги има място за две бири…

Майка ми скоро ми напомни за една много хубава история. Съмнявам се да не я знаете, но мисля, че заслужава да ви я припомня, както тя на мен. Тук няма да има картинки, има за четене. Отделете 5 минути от живота си, за да обърнете внимание на това.

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.

После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно “да”.

Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.

“Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот – семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви – все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща – работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало – малките неща.”

И продължи: “Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.”

Една от студентките вдигна ръка и попита:”А какъв беше смисълът на бирата?”

Професорът се усмихна.”Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири.“

P.S. Всеки сам определя приоритетите си . Определета вашите да са такива, че да пълнят живота ви… и не се правете на толкова заети, че да нямате време за две бири.

Went horse to the river/Ойде коня у ряката (part 2)

Това е втора част на колекцията от

колоритни преводи Ойде коня у ряката

Stop looking during the window

Престанете да гледате през прозореца

***
Tighten yourself!

Стегни се

***
Don’t explain yourself much-much but sit to work.

Не се обяснявай много-много, ами сядай да работиш

***
Aman of you, be!

Аман от теб, бе!

***
I’ll kill you on place!

Ще те убия на място

***
Sweep your rags!

Омитай си парцалите!

***
Drive to go!

Карай да върви

Майко мила… :D

Рядко се случва да се втрещявам толкова от текстове на песни. Видяхме ги всякакви. Падащи камъни, руси пиратки, торбалан кючеци етсетера, етсетера… Това обаче успя!

„Mокро коте танцува, байноле,

старо куче мърсува,

тесен е света нали,

споко не боли,

леле, как се целуваш.

Можеш ли да надуваш дрегера,

тропай лев, за да струва,

мацка мишка ли яде,

бегай кой от де,

бий си вече камшика!“

Чуйте и самата песен:

Ето и скромен опит за превод на английски:

„Wet kitty is dancing, baynole,

old dog is whoring ,

the world is narrow, you know,

relax it does not hurt,

wow, how are you kissing.

Can you blow the dreger (?!),

clatter Lev to cost,

is pussy eating mouse,

go away (?!),

lash yourself now…“

Житие и битие грешнаго преподавателя

Дойде време и за последната сесия от личната ми сага и драма с работно заглавие „Висшето образование, неговият смисъл и непоправимите тежки травми, които нанася върху крехката студентска психика… особено последните.“  Надолу можете да прочетете скромна подборка от житието и битието грешнаго преподавателя. Поклон пред чувството им за хумор и житейска философия, въпреки накъсаните нерви през годините с най-разнообразни типажи „жадни“ за наука…

Благодаря! Бяха забавни и ползотворни години.

* Текстът следващ по-надолу е взаимстван от: paste.hit.bg/

=================

Всички студенти са пройдохи. // !!!

И да не съм ви чул да казвате ДДС! Ще казвате “Данък Добавена Стойност”! И ще се покланяте, ето така. (следва показен поклон) // направо да се кръстим трябва и сутрин да палим свещ

Вие да не мислите, че живота на финансиста е лесен! Ние финансистите на 45 години умираме от инфаркт! Половината от нас прекарват края на живота си по затворите! Как я мислите! // безмълвен!

Ами то системата е такава, че трябва да има двойки.

Значи казвате, че сте чели за изпита, колега? И аз съм чела Агата Кристи, но то трябва да се учи, не да се чете.

На всички ви ще дам подписи, всички ще ви пусна на изпит. Така e, защото аз не ви водех упражненията – ако аз ги водех, щях да оставя на поправка около 5-10 души на група. (една група е около 30 души)

- Кой ще прочете осма задача? Мълчание. Вдигам ръка. – Добре, колега.  - Кой ще прочете девета задача? Мълчание. Отново вдигам ръка. – Само колегата от последния ред ли знае да чете?

Абе вие тримата, дето винаги сядате най-отпред, ту влизате в час, ту не влизате. По-добре не влизайте, че да не ви запомням.

Хайде, няма ли да идвате да ви изпитвам, че днес не съм писала двойки.

Love will keep us together…

Нова и никак нелоша трактовка на Neil Sadaka.

Love, love will keep us together;
Think of me babe whenever
Some sweet talking guy comes along singing a song –
Don’t mess around, you got to be strong,

Скромна китка бисери

Американските университети са мястото, в което руски евреи преподават математика на китайците.

Висша степен на смущението – два погледа, срещащи се в ключалката.

Когато разговаряш с много умни хора, се чувстваш тъп. А когато разговаряш с тъпи, чувстваш как затъпяваш.

Пролетарии от всички страни, к’во стана?!?

Жените обожават истинските мъже, но предпочитат парите…

Нито една жена на света не може да ви достави такова удоволствие, както две!

Блондинка – това не е само цвят на косата. Това е и алиби.

Акселерация: момичетата стават жени, без да успеят да станат девойки.

Благодаря на Колумб! Ако не беше той, всички американци щяха да живеят при нас, в Европа.

Червената шапчица през призмата на класиците

=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=
Ч Е Р В Е H А Т А Ш А П Ч И Ц А
=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=

Весела приказка, разказана от много автори.

Версия 3.0: Допълнения от К.Спиров. Версии 1 и 2 са сглобени.
Версия 2.0: Промени от Б.Георгиев, редакция на вестник „Ку-Ку“.
Версия 1.0: Автор – неизвестен.

=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-
Как биха разказали приказката за Червената шапчица
=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-

Едгар Алън По

Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал
гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш
се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше
Червената шапчица.

Хорхе Луис Борхес

Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която
всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна
галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени
червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност,
абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват
от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то
Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено
неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна,
трескава. Разклоняваща се.

The angels sang a whiskey lullaby…

Brad Paisley – Whiskey Lullaby
She put him out,
Like the burning end of a midnight cigarette,
She broke his heart,
He spent his whole life trying to forget,
We watched him drink his pain away a little at a time,
But he never could get drunk enough to get her off his mind,
Untill the night,

Chorus:
He put that bottle to his head and pulled the trigger,
And finally drank away her memory,
Life is short but this time it was bigger,
Than the strengh he had to get up off his knees,
We found him with his face down in the pillow,
With a note that said „I’ll love her ’till I die.“
And when we burried him beneath the willow,
The angles sang the Whisky Lullaby,
Lalalalalalala
Lalalalalalalaaaaaa
Lalalalalalala
Lalalalalalalaaaaaa

Златен фонд на Мобипейдж

Ало, мило, Чочо е осрал къщата и даже успях да настъпя едно лайно. Значи дадох му да яде от оня ориз в хладилника и той, де да знам – яде го!

-

Валентине, ако можеш, обади се вкъщи! Ако не, чакай един бой!

-

Понеже не мога да те чуя, целувам те по пиленцето. И по двете мартенички.

-

Боби, моля те, пусни ми твоите ключове за гаража, че заключих моите вътре. Чао!

-

Пепи, възхитена съм от представянето на изпитите и те поздравявам. Но съм възмутена от това, което си намислил и те порицавам. Баба Ванче.

-

Любов моя, обади ми се на всяка цена, защото ще ти счупя кокалите, да знаеш! Обичам те!

-

Пак е десет часа, теб пак те няма вкъщи и вече не знам на какъв език да говоря. Просто не знам. Ти си ударила през просото и ще си хапеш гъза някой ден. Аре, чао!

-

Снеже, хайде, мари майко, утре си на работа. Що става, мари чедо? Прибирайте се. Майка ти.

-

Прибрах се и имам желание, а тебе те няма. Добре, че имам здрави батерии!

-

Здравей! Днес пропуснахме да ти кажем колко са хубави сините ти касапски очи, които приличат на ветеринарен печат върху месо.

-

Жълтурче, измих си зъбите и пак те обичам!