Превод от женски език

• Хубаво– Това е думата, която жените използват за край на спора, когато те са прави, а ти трябва да млъкнеш. Освен това не те чака нищо добро.
• 5 минути – Ако тя се облича, това значи около час и половина.  Когато обаче са ти дадени 5 минути да гледаш мач, преди да се заемеш с нещо, то 5 минути са си само 5 минути!
• Нищо – Това е затишие пред буря. Това означава “Нещо!” и ти трябва да си нащрек. Споровете, които започват с “Нищо”, обикновено завършват с “Хубаво”.
• Продължавай – Това е закана, а не позволение. Не го прави!

Парадоксът на нашето време

„Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но и по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко ,шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде изморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко

Тогава какво?

Баба ми беше великолепен човек, тя ме научи как да играя играта Монопол. Тя разбираше, че името на играта означава да придобиваш. Тя трупаше всичко, което можеше, и впоследствие ставаше господар на игралната дъска. И после винаги ми казваше едно и също нещо. Тя ме поглеждаше и казваше:

- Един ден ще се научиш как се играе.

Едно лято играх Монопол почти всеки ден от сутрин до вечер и тогава разбрах как се играе играта. Стигнах до извода, че единственият начин да победиш е да се отдадеш изцяло на заграбването. Стигнах до извода, че парите и имуществото… така се бележат точки.

До края на онова лято бях станал по-безскрупулен от баба си. Ако се наложеше, бях готов да наруша правилата, за да спечеля… И онази есен седнахме с нея да играем. Отнех всичкото й имущество. Гледах я как дава последния си долар и напуска в пълно поражение. И тогава тя ме научи на още едно нещо. И тогава тя каза:

Всичко е въпрос на мотивация…

Един успешен мениджър решил да смени рязко начина си на живот. Купил си ферма в едно затънтено село, купил си и крави от местните фермери и станал животновъд, но тъй като тази материя му била абсолютно непозната го излъгали и му продали некачествени животни, с нисък млеконадой.

Веднага местните започнали да го следят, да злорадстват и да чакат пълният му провал, но за тяхно учудване, от ден на ден, продаденото от него мляко нараствало, съответно и печалбите му и скоро станал един от най-заможните фермери.

Литературен анализ на творбата „Черни котараци“ на Миленита

Най-сетне успях да дешифрирам посланието на лирическата героиня в песента на Миленита – „Черни котараци“.

Алелуя, дайте ми Нобелова награда!

Така прекрасната млада дама дава конкретни примери от личния си живот, завоалирайки мъжете в живота си с образите на мъжки екземпляри от семейство котки, като например „двойчица сиамци“, визирайки двама млади джентълмени, които открито чрез спонтанните си мускулни действия в такт с музиката са опитали да спечелят вниманието й по леко първичен и недвусмислен начин.

Толкова ли е трудно да живеем нормално?

„Виваком. Всичко, което ни свързва“… са договорите!

Виваком? Вече не!!

По случайност днес след обяд бях в едно магазинче за мобилни телефони с криво оранжево лого, което по неведоми пътища работи с Виваком. Разглеждах мобилните телефони и станах неволен свидетел един не особено приятен разговор.

Възрастна женица говореше разпалено нещо с видимо раздразнения оператор за нещо, което не разбрах от началото. Този въпросен служител става все по-популярен с грубия си език, тотален непрофесионализъм и неадекватност по отношение на работата (говорим си с приятели, потребители сме всички) и откровено неприятни външен вид и маниери (лирично отклонение: той на приказки ще е популярен, докато не попадне на някой не толкова възпитан клиент и не стане популярен и в ортопедията).

Въпросният служител преди време е извоювал „невероятен професионално-търговски успех“ пробутвайки карта за мобилен телефон, разбира се с едногодишен договор, когато женицата е искала да й пуснат Интернет,  защото й показали как може да се вижда и чува с внуците в Канада (подочуто в последствие в разговора). Бабата питаше каква е тази карта, защо трябва да я плаща като не я ползва и как не разбира изобщо какво е станало. С доста груб език отсрещния урунгел (спел чекъра не я знае тази дума и ми предлага Уругвай, но аз съм сигурен, че си е урунгел)

Господари на ефира

Господари на ефира е най-жалкото предаване сътворявано някога от гениите на българската продуцентщина. Точка.

Креатив и концепция

Нулев креатив. Нула! Нищо. Цялата концепция се гради на грешките на останалите по телевизията. Дай да се посмеем на някой не много интелигентен човечец, водещ на слабичко предавене по незнайна кабеларка, която излъчва с качество от 70-те години на БНТ или на водещата на новините, че заекнала произнасяйки Ейяфятлайокул… Хвала!

Доста жалки са, когато се подиграват на начинаещи журналисти на видима възраст 22-23 години. Не разбирате ли, че им попреебавате малко ситуацията някак, бре, борци за свобода и правда.

Най-неприятни са ми в моментите, когато критикуват грешките на някой далеч по креативен от тях.

А не е ли странно, че се закачат основно с хора, които не могат да им отвърнат и освен това не се закачат особено с „батковците“?

Водещи

Само аз ли не разбирам чувството за хумор на заслужилият всенародно признание и почит г-н Димитър Рачков. Господинът Рачков, въпросният, същият този далеч не изпълва представите ми за нещо дори близко до чувство за хумор. Гледайки напъните му не мога дори да си помисля да се усмихна без да изнасиля съзнанието си като кръстоносец селска девойка, а като цяло свързвам телевизионния му имидж с ментални затруднения, които се надявам да се лекуват с достъпни медикаменти.

Няма такова парче…

(де)Мотивационни #3